Получаваш забрана да караш полицейски коли и мотоциклети. До второ нареждане! ОК, аз напускам.
Така, в общи линии, е звучал разговорът между началника на полицията в Линкълн парк, Мичиган и двайсетина годишният Престън Тъкър, след като през зимата младият полицай пробил дупка в таблото на патрулната кола, за да може топлината от двигателя да влиза и в купето. В началото на 20-те години на миналия век, щатските патрулки не са имали нито климатик, нито парно. Но никой, освен напористият младеж не потърсил решение на този проблем.
Това е второто напускане на полицията за Престън Тъкър. И то отново е забележително. Първата му раздяла със значката е след като собствената му майка вдига грандиозен скандал на шерифа в Линкълн парк, че е назначил непълнолетен полицай. Истината е, че Тъкър успява с хитрост да получи работата заради страстта си към бързите автомобили. А къде, ако не в полицията можеш да караш наистина бързо? И то законно!
По-късно, склонността към театралните изпълнения е неотменна част от богатия арсенал на търговеца Престън Тъкър. Стартирайки кариера като продавач на автомобили, той бързо се превръща в желана придобивка за автомобилните дилъри. Продава колите на Chrysler, Studebaker, Stutz, Dodge и Pierce-Arrow. Именно тогава, в началото на 30-те, Тъкър започва да прекарва летните отпуски на овалната писта в Индианаполис, която и днес е домакин на Indy 500. Каква по-добра ваканция от шляене между състезателните коли и бърборене с пилоти и механици? Тогава Бърни Екълстоун не е съществувал и победата не е била на всяка цена.
Тъкър решава, че това е неговата тръпка и зарязва добре платената си работа в Мемфис като мениджър на продажбите на щатско ниво за Chrysler и оглавява автопарка на един от бирените дистрибутори в Индианаполис. Грижата за камионите и техните шофьори не е особено вълнуваща, но пък му позволява да бъде по-близо до автомобилните състезания.
Всичко това му дава много контакти в автомобилния и инженерния бизнес. Благодарение на тях, блестящият търговец Престън Тъкър успява да убеди Хенри Форд, че синият овал може да бъде автомобилен шампион. Така, той печели договор за конструирането на 10 състезателни Ford V8, всяка от които с цена от $7500. Ford инвестират време и усилия да направят употребявани автомобили си популярни още преди състезанието да е започнало. Но надпреварата през 1936 г. е истинска катастрофа. Отборът на Ford получава една от най-красивите и модерни състезателни коли. Те са с предно предаване, аеродинамичен кокпит и изглеждат убийствено.
Новите технологии и добрият външен вид обаче не са достатъчни за победата. Заради липсата на време, колите стартират с технологичен проблем – кормилната кутия е твърде близо до ауспуховите тръби, чиято топлина буквално ги стапя. Най-добре класиралата се кола завършва на 16 място, останалите отпадат преди финала.
Този провал не може да повлияе върху амбициите на Престън Тъкър. Той прави поредната си компания и се впуска в надпреварата за поръчка на холандското правителство, което търси малък брониран автомобил, който да може да се движи в мочурливи местности. Хитлеровият аншлус междувременно се е превърнал в анексиране на държави и очаквано, подчинената Холандия се оттегля поръчката. Но напористият изобретател не се отказва и предлага своята бронирана кола на американската армия. Тя също я отказва, защото максималната й скорост от 180 км/час е твърде висока.
Бронираната кола получава името Tucker Tiger, но освен с изключителната си за 1940 г. скорост, тя е забележителна и с въртящия се стъклен купол, в който е разположен картечар. Този купол става известен като куполът на Тъкър и точно той привлича вниманието на военните. Те решават, че идеята с подвижния на 360 градуса картечар е перфектно решение за големите бомбардировачи В-29, които са почти беззащитни пред леките и бързи изтребители Месершмит на Луфтвафе. И Престън Тъкър стартира производството на куполите в работилницата на собствената му ферма.
Със спечелените пари, младият бизнесмен основава Tucker Aviation Corporation, чийто първи и единствен проект е създаването на лек изтребител. И тук не минава без радикални технически решения – двигателят е разположен зад пилота, а не пред него. Но заради финансови проблеми, проектирането се забавя и щатските военни отказват поръчката. По тази причина, през 1942 г. Тъкър продава фирмата си на Андрю Хигинс, чиято компания произвежда военни кораби, десантни лодки и наземно оборудване, но остава да работи там. Но шило в торба не стои. Партньорството им се проваля шумно и въпреки това, Хигинс казва за Тъкър, че е „най-добрият търговец на света. Когато те погледне с онези големи кафяви очи е по-добре да внимаваш”.
Действително, Престън Тъкър е ненадминат в убеждаващата комуникация. Но това, което го прави истински забележителен е инженерната му мисъл. При това – без да има инженерно образование. Умът му винаги търси практични решения на практически проблеми. Нещо повече. Той намира тези решения.
Със стабилизирането на американската икономика след края на войната, хората все повече се нуждаят от нови автомобили. Голямата тройка от Детройт (в лицето на General Motors, Ford и Chrysler) обаче предлага предвоенни модели, които в най-добрия случай са леко фризирани. Това е слабото място на корпоративния Голиат, което амбициозния Престън Тъкър иска да удари с прашката си. И създава Tucker 48.
Рекламира машината като „колата на бъдещето”. И тя наистина е такава. Tucker 48 е проектиран като автомобил със задно разположен двигател (рядкост в Европа, революция в САЩ), с дискови спирачки, инжекцион, магнезиеви джанти, ролбар в покрива, трети фар, който осветява завоя и тапицирано табло. Към това са добавени и по-високи врати, обхващащи част от покрива на автомобила (несравнимо по-удобни) и двигател и скоростна кутия, които са закрепени за каросерията само с 6 болта, което прави подмяната им възможна за само 30-на минути.
Умелият комуникатор с афинитет към театралното създава всеобща истерия със своя Tucker 48. Хората го искат не само защото е различен от всичко, което са виждали досега. Но и защото изглежда чудесно. Това е моментът, в който Престън Тъкър листва новата си компания на борсата. Финансовите хроникьори от онова време твърдят, че това е едно от най-спекулативните IPO предложения на фондовия пазар. Но за сметка на това е повече от успешно. Tucker Corporation набира $17 млн. (внушителни за 1946 г.), които са достатъчни за покупката на най-големия автомобилен завод по онова време – фабриката на Dodge в Чикаго, която е с обща площ от близо 2 км2.
Един от 40-те хил. инвеститори в новия автомобилен бизнес е и Кармин Копола – флейтист в детройтската опера. По това време, синът му Франсис Форд е само на 7 годинки. Но това е история, до която ще стигнем по-късно.
Престън Тъкър иска шумна премиера за най-голямото си творение. Хиляди пристигат в завода, за да присъстват на паметното събитие. Tucker 48, коли втора ръка от бъдещето ще бъдe показана за първи път. Естествено не се минава без инфарктни моменти, тъй като колата не е готова до последния момент. Течът на гориво и счупеното окачване са поправени точно преди дебюта на подиума, но критичните погледи не пропускат факта, че колата няма задна скорост. Въпреки това, премиерата е тотален успех.
До влизането в серийно производство са направени ключови инженерни промени. Идеята на Тъкър за двигател с директно впръскване на горивото и хидравлични повдигачи на клапаните (днешната VVT технология) не може да се реализира в достатъчно надежден прототип. Същото важи и за иновативната трансмисия. По тази причина, неговите инженери се спират на малък самолетен двигател и скоростна кутия от Cord. Легендата твърди, че в основата на това решение е Хауърд Хюз, ексцентричен милионер и авиатор, обезсмъртен от Леонардо Ди Каприо в едноименния филм.
Всички проблеми отпадат един по един, заготовките вече са в завода и сглобяването на първите Tucker 48 стартира. Това е моментът, в който Детройт решава, че малкият Престън е заплаха за безспорната им доминация. Тенденциозен доклад от Комисията за ценни книжа и скалъпено обвинение от прокуратурата се оказват достатъчни за съдията да нареди спиране на производството, докато делото тече. А то е чисто мракобесие. В него има подкупен прокурор, (който по-късно влиза в затвора заради корупция), лъжливи показания на щатските експерти и цялата останала чернилка от апаратните игри.
Истината е, че Престън Тъкър до голяма степен се превръща в уязвима жертва, благодарение на собствените си решения. Докато набира капитал, той пуска права за дилъски центрове в предварителна продажба (между $7500 и $30000 всеки) и продажба на аксесоари за все още несъществуващия автомобил, които обаче дават право на по-бърза доставка. Тъкър е съден за измама и според обвинението, никога не е имал намерение да произвежда автомобили.
Грешка. Престън Тъкър буквално е живял тази кола през последните 15 години. Докато делото тече, екипът му обикаля страната с произведените прототипи. Снима филми, записва радио реклами и прави тестове за издръжливост. В края на един от тях, шаси №1027 се преобръща три пъти при катастрофа със скорост от 153 км/час. Пилотът и шеф-механик на Тъкър излиза невредим. Колата се доказва като сигурен автомобил, който защитава живота на хората. Нещо, което към онзи момент, голямата тройка в Детройт не е намирала за важно.
Краят на делото срещу Престън Тъкър е точно толкова впечатляващо, колкото и началото му. Адвокатът му унижава тенденциозните свидетели, танцува върху емоциите на съдебните заседатели и ги кани да се повозят на 8 паркирани пред съдебната сграда Tucker 48, след като вземат своето решение. А то е невинен по всички обвинения.
Но бизнесът вече е срутен. Реномето на Тъкър е разрушено от журналистите, като това се случва в години, през които хората са имали повече вяра във вестниците, отколкото имат днес.
Преследването на тази мечта оставя след себе си точно 51 автомобила. 1 прототип и 50 ръчно сглобени екземпляра. Съдбата на всеки един от тях е известна, включително откраднатите и разрушените автомобили. Повечето от тях са в музеи и щатски колекции. Струват много, практически са безценни за американската история. Франсис Форд Копола има един. Джордж Лукас също притежава такава кола.
Именно те двамата разказват историята на Престън Тъкър във филма „Мечтата на Тъкър”. Образът му е пресъздаден от Джеф Бриджес и в тази роля той е точно толкова силен, колкото и в кожата на Пича от «Големия Лебовски». А сценарият е дело на Дейвид Зайдлер, написал «Речта на краля». Всеки един от тях по-късно ще стане носител на Оскар. Но техният звезден екип прави малък и скромен филм, който е обяснение в любов точно толкова, колкото и красиво разказана история.
Това е историята на Престън Тъкър. Мечтател, изобретател, визионер. Мисли за него като за автомобилния Стив Джобс. Но за разлика от него, Тъкър не успява да стигне до големия успех.
Тагове:
