Днес ще отворим приказка, за нещо по-обикновено от тяхната гама – скучното на пръв поглед комби XC70. Първообразът му е показан още през 1996 г., когато на платформата 850 е създаден моделът V70. Практичен и стилен автомобил, предназначен за по-възрастното поколение европейци с възможности. През 2000-та година е представено второто издание, вече на напълно новата S-платформа на марката. По-късно се появява и задвижване на четирите колела AWD, но…едно по едно.

Днес ще разкажем за модела,  лети джанти чиято световна премиера се състоя през 2007 г., а от тогава насам търпи козметични промени и…нови двигатели. Това е и поводът за последната ни среща – D5, но вече с 205 коня под капака.

Да се върнем към дизайна. За много от младите хора той не е впечатляващ. Ъгловати и ръбести форми, огромни размери, купето е вдигнато високо, а предпазните грилове отпред и отзад са прекалено претенциозни със сребристия си отблясък. Но да вдим какво мислят и хората, които отдавна са пораснали. Хората, които не се впечатляват лесно от раздутите калници, огромните нископрофилни колела и силуетите с типични очертания на спортно купе. Ще кажете от къде знаем какво си мислят те? Ами аз съм почти представителна извадка на групата. Децата ми отдавна са пораснали и вече не пътуват с нас. Адреналинът съм се научил да отприщвам по пистите или на специално обезопасени места. На пътя се държа достойно и сигурно, …не, не бързайте да ме класирате в графата непоправими пенсионери. Животът който водя е прекалено активен, дори за много от онези с нископрофилните джанти. Зимата ходя на ски, лятото се разкъсвам между пътуване с велосипед, гребен каяк или високопланински пешеходен туризъм. Вероятно вече усещата накъде бия? Голямо комби с мощен, пъргав, но икономичен двигател и повишена проходимост. Автомобил, който може да закара лодката ми до всеки язовир, велосипедът – високо в планината, а със ските да ме остави почти до долната станция на лифта. Вероятно подобни са разсъжденията на много европейци и още повече американци от същата възрастова група, защото всяка година 40 000 от тях се сдобиват с чисто ново Volvo XC70. Е, стандартът им на живот със сигурност е по-висок, след като си купуват безгрижно кола за около 35 – 40 хиляди евро, а аз продължавам само да я харесвам, но какво да се прави.

По този повод ще цитирам един класик – Буги Барабата и с това ще приключа лиричните отклонения, въпреки че много харесвам страната България – „Юрий Гагарин е човекът с най-лош късмет. Няколко пъти обиколил Земята и накрая кацнал в Съветския съюз.“

Да се върнем за малко на дизайна. Да, с летни гуми автомобилът е голям, ъгловат и вдигнат високо над земята, но ако се вгледа човек по-внимателно в него, непременно ще открие чистотата и хармонията на скандинавските ценности. Линиите са балансирани, пропорциите са спазени, скучните на първо четене форми придобиват смисъл. По-нататъшното вглеждане открива стаена динамика, откровена, без натруфеност и показност. Автомобилът, подобно на шведите, които са го създали сякаш показва открит и честен характер, на когото можеш да се довериш и в трудни обстоятелства. Но да не прекаляваме с емоциите. Ето малко статистика, а изводите си направете вие. Наложи се за един ден да стигнем от София до Бургас и да се върнем обратно. Четири човека, с малко багаж. Имахме избор между няколко автомобила – Audi A3, Honda Civic, дори Jaguar XF, но практичността надделя над суетата и след другите две, отхвърлихме дори луксозната английска машина. В полза на XC70. Естествено, не без колебание. Изкушението от изисканата островна котка с 300 коня под капака би изкушило и доста по-консервативни субекти. Но решението е взето и в шест сутринта оставяме развиделяващата се столица зад гърба си.

Компанията още се е одрямала, всеки в своя кожен ъгъл и дори за сутрешно кафе не се отваря дума. Е, какво пък, нека дремят. Денят ще бъде дълъг. Засилвам леко музиката, приготвил се в близкия час да се отдам на собствените си мисли и Helloween, но още докато върви първата песен, усещам учудващо раздвижване. Странно! Ясно е, че всички харесват групата, не ги слушаме за първи път. Обяснението спонтанно идва от единия ъгъл – „Откъде извади този звук?” Ами от колата. Стандартното аудио. Е, подробност е, че говорителите са поне 10, допълнително субуфер, долби съраунд…Абе наистина е впечатляващо. Кристално качество, без вибрации и изкривяване. Като в концертна зала. И ни тръгна на спокойствие. Автоматичната трансмисия и включения на 130 темпомат оставят шофьора почти без работа. Големите колела и усиленото окачване сякаш са правени специално за родните пътища. След края на недовършената магистрала всяко изпречило ни се превозно средство с лекота изчезва в огледалото за обратно виждане.

Не, не хулиганстваме с резервни части за автомобили. Просто когато се наложи да изпреварваш, натискаш газта до долу и мощният дизел си върши работата. Свършваме и ние нашата в Бургас, и като истински хора от вътрешността се отправяме към морето. Че то може ли да стигнеш до него и да не видиш поне колко е температурата на водата. След кратко двоумене изкарваме тежката машина на самия пясък. Така де, че за какво е задвижването на 4-те колела, ако не го изпробваме. Естествено, съвсем наясно сме, че XC70 не е предназначено за екстремен офроуд. При него интелигентният Haldex служи за гарантиране на онази прословута шведска сигурност. Ако например някое от предните колела забуксува, умната електроника веднага го разкрива и издава заповед на помощ да се включат и задните колела. Точно това се случва и сега. Само че двигателят леко заглъхва и само автоматичната трансмисия ни спасява да не изгаснем и да се изложим пред чужденците. Вярно бе, в такива условия е по-добре да се изключи функцията „тракшън контрол”. Справяме се със ситуацията и начесали крастата си, с поняколко мидички в джоба, за вечерните новини по bTV сме пред телевизорите в къщи.

Изминали сме 830 км, естествено с дозареждане, но бордовият компютър отчита среден разход 8.7 л/100 км. Прилично. Как да не ни хареса шведското комби? Е да, за сега само ни хареса. Какво да се прави след като и ние сме късметлии като Гагарин.