Ще изпратите БГ Автоблог в завода на Ferrari в Италия. С две думи – струва си!
Сряда сутрин. Ще тръгваме. Тъй като ще ходим до Бургас, решаваме, че ще си хванем туристическото корабче до остров Св. Анастасия, където ще основем нова република, наречена МС. Няма нищо общо с множествената склероза, по-скоро визира капитанът Мария Силвестър. Ще забодем флаг, ще си напечатаме валута, с която ще почерпим останалите островитяни. Принтим мултимилиардни купюри зимбабвийски долари от силните години на Роберт Мугабе, щедро украсени с образа на … Мария Силвестър.
Пазарджик
По пътя минаваме през нещо, носещо гордото название Outlet Hotel. Кекерчим се върху седлови влекач, аз се пребивам, лют чичо с баничарка ни пъди, снимаме се със скулптура на гъба в човешки ръст и с човешки очи. Творци …
Пловдив
Спираме в Пловдив за неангажиращ бърз обяд и вълшебно турско кафе в заведението на партера на районното мюфтийство. Казва се Джумая 2, става ясно, че няма Джумая 1, т.е. не става ясно какво трябва да ни каже двойката. Снимаме се до античния стадион, където се натъкваме на млада приносителка на гигантски чифт силиконови бомби и части за тях. Те веднага са наречени „тепета”. Пловдив, майна, знаеш как е. Лигавим се още малко и потегляме към Бургас.
Бургас
Там се натъкваме на истинска греда с хотелите. Оказват се пълни или смрадливи, тъй като според един от хотелските рецепционисти „онзи ден пристигна руска платформа за строежа на Южен поток и целия град е пълен”. Чакай малко, нали го спряха, какви платформи, какви пет лева? Отговорът е „Спряха го, ама платформата е в пристанището”. Т.е. хич не са го спрели, а властта ни лъже като пробутва евтина бутафория по телевизията.
В крайна сметка намираме местенце, за което рецепционистката Жени (дама на достолепна възраст) твърди, че е перфектно за интимни срещи. Споглеждаме се и избухваме в смях. Гласно изразяваме надеждата, че мястото е подходящо и за други работи. След вечеря се събрахме на лафче пред входа на хотела, което беше достатъчно за Алекс да се покаже през прозореца и да изтърси култовата реплика: „Хайде Мария, прибирай се, късно е вече”. Смехът ни се търкулна по съвършено празната улица. И беше чудесно.
На следващия ден става ясно, че новорепубликанските ни мераци са отрязани от времето, тъй като няма туристическо корабче към острова заради вълнението. Няма къде да си забодем знамето, няма къде да похарчим фалшивата си валута… Ситуацията се очертава като „делкото не качва вода в карбуратора” взет от части за коли, т.е. нелепа история.
Леко кисели се щракаме на Морското казино в Бургас, където се натъкваме на тайфа бабички в народни носии. Ще ги снимат от „тянко тиви”. Мария мигновено успява да ги организира да изпеят едно от техните парчета. Струва си, бабите бяха вълшебни!
В морската градина виждаме още Баркас с дърво, което расте през покрива, който пък е покрит с чимове трева. Див сюрреализъм с еко привкус. Натъкваме се още на нацепен дядо, който чука тенис на маса с негов също толкова нацепен почти връстник. След това стигаме до нещо като демонстрация на електрическа мобилност, която включваше две електрически коли, една туристическа електробричка и два електроскутера. Юруш на скутерите, не се пребихме, макар да пробвахме.
Варна
Следваща цел – Варна. Ще плуваме с делфините в делфинариума. Чукваме телефонче, оказва се, че няма часове. О, мъко моя, защо? Въпреки всичко, решихме да атакуваме делфинариума и по божията милост и заради нашето нахалство успяхме да се щракнем с делфините. Те ни погрухтяха, попяха и попляскаха. Чудесни същества, срещата с които отпразнувахме с разточителна варненска вечеря на крайбрежната алея.
Иракли
По пътя към Варна пяхме и трещяхме, говорихме си за сериозни и не толкова неща. Включително предстоящите избори и защо е добре да се гласува. Минахме през Иракли, където на плаж Вая нямаше абсолютно никой. Това ни докара до ситуация, в която се лигавим в стил Baywatch и тичахме в забавен каданс ала Памела & Мич. Една по-дълга вълна охлади лигнята и намокри обувките ни.
Велико Търново
Решихме, че ще следващата ни спирка ще бъде във Велико Търново, където ще освен, че ще нощуваме – ще се напием. Натресохме се в брутална дискотека, фрашкана с еднотипни девойки и младежи и се преди да се изнесем като Цветан Василев след семейна свада с Пеевски, решихме да пита охраната „Някъде наблизо да има клуб или бар?”. Отговорът беше двусричен и съдържаше думата „Чалга”, подкрепена с въпросителна интонация. ОК, хубава вечер и на теб!
В крайна сметка намерихме чудесен празен бар, оборудван с най-бъбривата сервитьорка. Когато изпуснахме думата „ром”, тя обади 5 минутен монолог, стартиращ с „Оле, пък да ви кажа, отивам оная вечер в един бар и бармана ми вика …” Жалко, че нямаме цялото откровение на видео, тя беше изумителна. Няколко питиета по-късно бяхме сложили личните си истории на масата и си цъкахме удивени с език. Шарена тайфа си бяхме :).
Троян
За част от нас, следващата сутрин се оказа гарнирана с махмурлук. След серия къси кафета и кратка разходка в старата българска столица, запалихме не-спортния ван към Троян. Там ни очакваше, забележете – Фестивал на сливата. Дружно решаваме, че това не е за изпускане и боднахме пръст в картата. По пътя се натъкнахме на най-абсурдния персонаж, който можете да си представите. Епичен дядо върху най-издухания самоделен мотоциклет, който можете да си представите. Сякаш изскочил от тайфата на пушачите от филма „Воден свят”, той бръмчеше със самоделката с фас в ъгъла на устата. Махахме с ръце, за да го спрем и да счупим по няколко лафа. Човекът се оказа моторджия с десетки години стаж и странен афинитет към самоделни мотоциклети. Текущото му возило беше бивш ИЖ с дизелов двигател от трактор. Който се пали с манивела. Другото му било една Хонда на газ. Мотор на газ, хора – това не е за изпускане. Мария Силвестър трещи от възторг и се мята да побръмчи с турбо нестандартния байкър.
Събираме я на следващата пресечка, за да се докопаме до Феста на всички сливи. Мятаме се на сцената, сипем тъпи шеги и се срещаме със заместник кметицата на Троян. Тя ни разказва за сливите и тяхната важност (сякаш не сме наясно) и ловко отбива молбите ни за сливови шеги. Зърваме паметника на Иван Хаджийски, който се оказва троянец и от Мира научаваме, че до голяма степен „Бит и душевност на българския народ” е писана за балканджиите от този край.
… части за мотори
Време е да се прибираме към София. Умората е по-силна от ентусиазма ни и си бърборим тихо. Знаем, че ще се видим пак. Дали в Италия или някъде в София – няма значение. Важното е, че ще се случи.
Ако искаш да ни пратиш в завода на Ferrari в Модена, можеш да го направиш чрез приложението на Дарик кафе във Facebook, като гласуваш за отбора на Мария Силвестър.
Днес (28 септември) е последният момент. Сега или никога! Ще ти донесем магнитче за хладилникТагове:
