Това е част 2 от #найвълнуващото пътуване с Shell и отбора на Мария Силвестър и тя е посветена на срещите ни по пътя. В разказахме защо се събрахме с части за трактори, с какво пътуваме, с какво зареждаме и за какво (все още) се борим. Ако искате да ни подкрепите, можете да гласувате за нас във на Shell и Дарик кафе. Ще изпратите БГ Автоблог в завода на Ferrari в Италия. С две думи – струва си!

Двете тепета в Пловдив. Това кодово име беше получено от мацка с гигантски силиконови бомби, заради които получи това си прозвище. Беше оборудвана с най-фриволната къса поличка, която можете да си представите. Излъчваше представа за себе си под формата на флуиден секс, за съжаление – нищо извън това.

Дядото от паркинга в Пловдив. Трябваше да пращам глупав служебен мейл и не чух много от разговора, но после стана ясно, че дядото е разказал детайли около взаимоотношенията му с най-древната професия. По думите на всички останали – няма-такъв-човек.

Леля Жени от рецепцията на бургаския ни хотел. В свободното си време се занимава с рисуване. Щяла да откачи, когато хотелът се наводни, в приземния етаж плували рибки. Сега да не си помислите, че наистина са плували, образно го казвала. На следващия ден я срещнахме случайно в морската в Бургас в компанията на съпруга й, който тактично обяви, че Мария изглеждала по-стара на телевизора.

Спасителят от Вая бийч, Иракли. Този странен човек, ни помоли да се разкараме от спасителския шезлонг от единствения пост на тотално празния му плаж. Все пак, това било шезлонга на спасителя. ОК за автогуми.

Треньорът на делфините във Варна. Забележителен тип, който просто го усещаш, че знае какво прави. Георги ни обясни, че делфините спят по няколко минути през няколко часа, като изключват само едната половина от мозъка. С другата продължават да плуват и дишат. Били като хората. Познават се и си имат дружби и вражди. Със своите 55 г., баба Попи е ветеранката в делфинариума. Тя няма да бъде пенсионирана и ще изнася представления, докато е жива.

Сервитьорката от бара във Велико Търново. Това анонимно момиче ни счупи тиквите с епичен монолог на тема поръчка на ром. В това видео е малка част от нейното изпълнение…

 

Хияц със самоделния мотор с дизелов двигател, който срещнахме до Троян. Покъртителен тип, изваден като от филм. Прилича на пушачите от филма „Воден свят” и всъщност е от онези типично български самодейни инженери, които доказват, че по някакъв начин нещата могат да работят. Добре или зле е тема на друг разговор.

Зам. кметицата на Троян. Достолепна дама, осъзнаваща локалната важност на Фестивала на сливата. Тя обаче не знаеше, че ние знаем, че мъжът й (който строеше сцената) я молил да се боядиса руса, защото си падал по светли мацки. Тя винаги му отказвала, докато преди 5 години го направила. Не заради него…